Окончателно: Прокуратурата дължи обезщетение на Иван Гологанов за незаконни обвинения и продължили с години дела

С две последователни съдебни решения – на Апелативен съд – Пловдив и на Върховния касационен съд – беше потвърдено, че Прокуратурата на Република България носи отговорност за незаконното наказателно преследване срещу Иван Христов Гологанов от Асеновград.

За какво бяха делата?

Срещу Иван Гологанов са водени две отделни наказателни производства:

Дело за „присвояване“ на около 2 млн. лв. от дружеството „Цифрова кабелна компания“ ООД

Образувано през февруари 2014 г. за тежко длъжностно присвояване.
Гологанов първо е разпитван като свидетел, а по-късно официално привлечен като обвиняем и му е наложена парична гаранция. 
Производството се влачи повече от 7 години и накрая през 2019 г. е прекратено, тъй като не е установено престъпление, а през 2021 г. прекратяването става окончателно след съдебен контрол. 


2. Дело за повреждане на кабелна мрежа и „хулиганство“ по сигнал на конкурентна компания
   
Образувано през февруари 2018 г.; Гологанов е задържан за 24 часа, след това за още 72 часа, а по-късно му е наложена гаранция от 10 000 лв. 
Повдигнати са му обвинения за повреждане на телевизионна и интернет мрежа, хулиганство и самоуправство; част от обвиненията са свързани пряко с професионалната му дейност като оператор. 
Впоследствие е внесен обвинителен акт, но районният съд прекратява делото заради съществени нарушения в разследването и го връща на прокуратурата.
През 2022 г. прокуратурата окончателно прекратява и това производство поради липса на състав на престъпление; съдът потвърждава. 

   Общата продължителност на делата е над 11 години – около 7 години и 3 месеца по първото и 4 години и 8 месеца по второто.
3. Какво установява Апелативен съд – Пловдив?

Апелативният съд приема, че са налице всички предпоставки по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – незаконно обвинение и прекратени наказателни производства поради липса на престъпление. Затова прокуратурата носи отговорност за причинените вреди.

Съдът изрично посочва, че:

производствата са продължили прекомерно дълго, предвид фактическата и правната им сложност;
прокурори от Районна прокуратура – Пловдив и Районна прокуратура – Асеновград не са осъществили навременен и ефективен надзор върху разследването – при адекватни действия делата е можело да приключат много по-рано; 
повдигнатите обвинения са били тежки – включително за длъжностно присвояване в големи размери, за което законът предвижда до 15 години лишаване от свобода и конфискация на имущество. 


3. Какви вреди признава съдът?

По делото са събрани свидетелски показания, медицински документи и експертиза по съдебно-психологична експертиза, от които се установява, че:

Иван Гологанов е преживял силен и продължителен стрес, тревожност и чувство за несправедливост;
развива генерализирана тревожност, нуждае се от лечение и медикаменти; 
страда от безсъние, отслабва значително, затваря се в себе си, изпитва паник атаки;
отношенията с близките, приятелите и бизнес партньорите му се влошават – много хора се дистанцират от него;
медийното отразяване на делата (в малък град като Асеновград) сериозно уврежда репутацията му и влияе пряко на бизнеса му – той е представян като „престъпник“, преди да има каквато и да е присъда. 

Съдът приема, че тези вреди са пряка последица от незаконните обвинения и продължителните производства.

4. Размерът на обезщетението

Първоинстанционният съд присъжда 6 000 лв. за първото дело и 10 000 лв. за второто като обезщетение за неимуществени вреди. Апелативният съд обаче намира, че това не е достатъчно и увеличава сумите: 
12 000 лв. за първото производство (за тежкото длъжностно обвинение);
18 000 лв. за второто производство (за трите обвинения и съдебната фаза).

Общо: 30 000 лв. за морални вреди, плюс законна лихва от датите, на които решенията за прекратяване са влезли в сила.

Към това се добавят и вече присъдените 10 800 лв. имуществени вреди – адвокатски хонорари по двете дела.

5. Какво реши Върховният касационен съд?

Прокуратурата подава касационна жалба с твърдения, че обезщетението е прекомерно и че няма причинна връзка между вредите и производствата. Иван Гологанов също подава насрещна жалба за по-висок размер на обезщетението.

ВКС обаче:

отказва да допусне делото до касационно разглеждане, тъй като Апелативният съд е приложил правилно задължителната съдебна практика по ЗОДОВ;
приема, че въззивният съд е отчел всички релевантни фактори – продължителност на делата, тежест на обвиненията, последици за психическото състояние и репутацията на ищеца, обществено-икономическите условия в страната и принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД; 
поради недопускане на касация, насрещната жалба на Гологанов също не се разглежда.

Решението на Апелативния съд – Пловдив остава в сила и става окончателно.

6. Защо това дело е важно

Този случай показва няколко ключови неща:

Прокуратурата може да бъде държана отговорна за незаконни обвинения и прекомерно дълги наказателни производства, които завършват без никакво доказано престъпление.
Моралните щети – страх, срам, срината репутация, загубени клиенти – са реални вреди и подлежат на обезщетяване.
Съдът ясно напомня, че обвинението не е „безплатен експеримент“ – когато години наред животът на човек е подменен от наказателен процес, държавата дължи справедливо обезщетение.

Като сдружение, което защитава правата на гражданите и върховенството на закона, ще продължим да следим и да огласяваме подобни случаи. Те показват нуждата от реален контрол върху прокуратурата, разумни срокове и уважение към човешкото достойнство във всяко наказателно производство.