На „Национална асоциация телекомуникационни оператори“ (НАТО), относно Необходимост от ефективно колективно управление на права при препредаване на телевизионни програми и проблемите на модел, основан единствено на индивидуално договаряне

Представители на Национална асоциация телекомуникационни оператори (НАТО) присъстваха на Деветата годишна конференция на Асоциацията на доставчиците на телевизионни програми (АДТП) в гр. Пловдив. По време на дискусиите операторите на електронни съобщителни мрежи и услуги бяха квалифицирани като „престъпници“ и „некоректни участници на пазара“, поради това, че отказват да приемат налагани едностранно условия и цени за препредаване на телевизионни програми.
С настоящото изложение бихме желали да изясним нашата позиция и да предложим конструктивен подход, който да съчетава законните интереси на телевизионните организации, телекомуникационните оператори и крайните потребители.
Операторите са законни участници на пазара, а не „престъпници“
Операторите на електронни съобщителни мрежи и услуги:
•притежават необходимите разрешения и регистрации по Закона за електронните съобщения;
•инвестират значителни средства в изграждане и поддръжка на мрежи с много висока пропускателна способност, включително в слабо населени региони;
•заплащат възнаграждения на редица организации за колективно управление на права за музикални, аудиовизуални и други права.

Да се твърди, че тези оператори „отказват да плащат за права“, е некоректно. Реалният проблем е, че при липсата на ефективно и пълно колективно управление на сродните права, свързани с телевизионните програми, индивидуалното договаряне с всеки отделен канал се превръща на практика в механизъм за налагане на непрозрачни и икономически необосновани условия и цени.

2. Европейската правна рамка: защо при препредаване е нужен „one-stop-shop“
   Правото на Европейския съюз последователно развива модел, при който правата, необходими за препредаване на телевизионни и радио програми, по принцип се уреждат чрез организации за колективно управление, а не чрез стотици индивидуални договори.
   Още с т.нар. „SatCab“ режим за кабелно препредаване беше въведено задължително колективно управление за определени права с цел да се намалят транзакционните разходи и да се осигури възможно най-пълен репертоар за операторите чрез „едно гише“. С по-новите европейски актове този модел се разширява и към други форми на препредаване (IPTV, мобилни мрежи, интернет платформи и др.).
   Паралелно с това, Директивата относно колективното управление на права въвежда подробни правила за прозрачност, отчетност и контрол върху организациите за колективно управление, включително задължение за диалог с представителните организации на ползвателите при определяне на тарифите.
3. Българското законодателство след последните изменения на ЗАПСП
   С последните изменения на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) Република България транспонира актуалните европейски директиви, свързани с предаването и препредаването на програми и с колективното управление на права.
   От особено значение за телекомуникационните оператори са следните принципи:

•за редица категории права, необходими при препредаване към оператори на електронни съобщителни мрежи, законът предвижда задължително колективно управление;
•носителите на съответните права могат да ги упражняват спрямо сигналните разпространители само чрез организация за колективно управление, а не чрез множество индивидуални договори;
•излъчващите организации (телевизиите) имат възможност да договарят директно само онези права, които по закон упражняват самостоятелно, но това не отменя необходимостта останалите авторски и сродни права да се уреждат колективно.
Следователно твърдението, че препредаване на телевизионни програми може и трябва да се извършва единствено на основание индивидуални договори с всяка отделна телевизия, не съответства на замисъла на европейската и националната правна рамка.

4. Проблемите на модел, основан единствено на индивидуално договаряне
   Моделът, при който телекомуникационните оператори са принудени да сключват индивидуални договори с всеки канал и програмен доставчик, води до редица системни дисбаланси:
   •Сериозна асиметрия в преговорната сила – големите телевизии са практически „задължително съдържание“ (must-have) и често налагат условия тип „вземи или остави“, без реален диалог.
   •Непрозрачни и икономически необосновани цени – липсата на обща методика и регулаторен контрол позволява формиране на тарифи, които не отразяват реална аудитория, приходи, вид услуга и други обективни показатели.
   •Фрагментация и административна тежест – десетки различни договори, срокове, обхвати и опции (linear, replay, catch-up, start-over), което увеличава разходите и правната несигурност.
   •Рискове за крайните потребители – прекомерно завишените разходи за съдържание неминуемо се отразяват в крайните цени, което затруднява достъпа до качествени услуги, особено в по-бедни региони.
5. Балансът между правата на телевизиите и нуждата от колективно управление
   Ние напълно признаваме, че телевизионните организации имат право да договарят директно онези сродни права, които законът им признава и които се съдържат в техния собствен сигнал. Това право е гарантирано и от правото на ЕС, и от българското законодателство.

В същото време обаче в една телевизионна програма са „вградени“ множество други авторски и сродни права – на автори, артисти-изпълнители, продуценти и други носители на права. Именно за тях европейският и българският законодател са избрали модел на задължително колективно управление спрямо сигналните разпространители.
Следователно е необходимо ясно разграничение:
•телевизиите могат да договарят директно собствените си права в сигнала;
•за останалите права, необходими за законосъобразно препредаване, следва да има ефективна организация за колективно управление, която да осигурява пълен и прозрачен репертоар.

6. Нашето предложение: конструктивен път напред
   Вместо да бъдат стигматизирани като „престъпници“, телекомуникационните оператори могат да бъдат партньор в изграждането на устойчив модел, който да осигурява надеждно финансиране на телевизионното съдържание и предвидими условия за всички участници.

В тази връзка предлагаме:
•Развитие или създаване на специализирана организация за колективно управление на авторски и сродни права, свързани с препредаването на телевизионни програми, в съответствие с действащото законодателство.
•Изготвяне на прозрачни тарифи, основани на ясна методика – вид услуга, брой абонати, обхват, реални приходи от съдържание – и обсъждането им с представителни организации на телекомуникационните оператори преди внасяне за утвърждаване.
•Въвеждане на механизми за помирение и арбитраж при спорове относно възнагражденията, за да се избегне напрежение, което в крайна сметка е в ущърб на зрителите.
•Недопускане на дискриминация между оператори със сходен профил и пазарно положение при определяне на условията и цените.

7. Заключение

НАТО споделя разбирането, че правата на авторите, изпълнителите, продуцентите и телевизионните оператори трябва да бъдат уважавани и адекватно възнаграждавани и че препредаването на телевизионни програми без уредени права е недопустимо. Убедени сме обаче, че устойчивото решение не е в едностранното налагане на индивидуални договори при асиметрия в преговорната сила, а в пълното и коректно прилагане на европейския и българския модел за колективно управление на права при препредаване. Това включва създаването на работещ механизъм „едно гише“ за операторите и реален диалог между телевизиите, организациите за колективно управление, телекомуникационните оператори и държавните институции.

В този дух Национална асоциация телекомуникационни оператори (НАТО) изразява готовност да участва в съвместна работна група с АДТП, представители на телевизионните организации, съответните ОКУП/НДУП и компетентните държавни органи, с цел да бъде изработен ясен и справедлив модел за уреждане на правата при препредаване на телевизионни програми.