Кражбата на века с парите за „високоскоростен интернет“

Кражбата на века с парите за „високоскоростен интернет“

Парите, отпуснати от Европейския съюз по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), уж трябва да осигурят на всички българи бърз и надежден интернет. Вместо това, виждаме как 390.7 млн. лева се подготвят да бъдат похарчени напразно – за изграждане на мрежи там, където вече има такива.

Какъв е проблемът?

• Десетки малки и средни телекомуникационни оператори  вече са инвестирали собствени средства и са изградили модерни оптични мрежи в редица градове и села.

• Държавата обаче обявява тези места за „бели петна“ и отпуска публични пари на големи компании, за да строят паралелни мрежи.

• Това е грубо дублиране – нови трасета ще се полагат върху вече изградените, а частните инвестиции ще бъдат обезценени.

Защо това е кражба?

1. Парите не отиват там, където има нужда – вместо да се изгражда интернет в истински слабо покрити райони, милиони ще се налеят в места, където вече има мрежа.
2. Конкуренцията се изкривява – една компания ще получава субсидии, а друга – финансирала се сама – ще бъде изтласкана от пазара.
3. Рискове за съществуващата инфраструктура – новото строителство може да увреди вече положени кабели, а това означава прекъсване на услуги за хиляди домакинства и фирми.
4. Нарушение на европейските правила – помощта няма „стимулиращ ефект“, тъй като се финансира нещо, което вече е направено от частния сектор. Това е пряк път към санкции и връщане на средства.

Кой печели и кой губи?

• Печели единствено избраният бенефициент, който ще вземе огромни пари за излишно строителство.
• Губят всички останали: малките оператори, които години наред са градили със собствени средства, и българските граждани, чиито данъци и европейски пари се харчат безсмислено.

Как се прави в Англия? – Примерът Project Gigabit

Вместо да дублира съществуващи мрежи, Обединеното кралство стартира Project Gigabit – програма на стойност £5 милиарда, насочена специално към най-трудните за обслужване райони.
• Чрез договори с оператори държавата финансира изграждането само там, където пазарът сам не би инвестирал.
• Действа и схема с ваучери – всяко домакинство или бизнес може да получи до £4,500, за да се свърже към оптична мрежа.
• Подпомагат се и общности и кооперативни инициативи – например B4RN в северна Англия, където местните жители сами изграждат оптична мрежа със съдействието на държавата.
• Всички новоизградени трасета са отворени за достъп от други оператори при прозрачни условия.

Резултатът: публичните пари не дублират частни инвестиции, а запълват истинските „бели петна“ и дават шанс и на най-отдалечените райони да имат интернет от следващо поколение.

Защо е важно да се говори?

Това не е просто технически спор между оператори. Това е пример как публичен ресурс у нас се разпилява, докато в други държави се използва за реална промяна.

Призоваваме медиите да дадат гласност на този проблем. Готови сме да гостуваме в телевизионни студия и да покажем с конкретни карти и данни как парите за „високоскоростен интернет“ в България рискуват да се превърнат в най-голямата кражба на дигиталното ни бъдеще, вместо в шанс за свързаност на хората в най-отдалечените региони.